ТАТЯНА ЛЮБЕНОВА

Боже,
някога беше дълго Лятото.
Имаше Време в него за всичко –
в тъмните вирове да къпем телата си,
рибите с кърпа да хващаме, миди да сбираме.
Имаше време за скитане и за палуване,
летните бури перяха Небето до посиняване.
Имаше време над нечия чужда съдба да мъдруваме
или със своята – да се надбягваме.
Да си крадем плодове и с разбито коляно
вечер във къщите наши да се прибираме.
Боже,
някога беше дълго Лятото…
Лятното Време изтече в Реките посърнали.
Няма го Лятото, няма го вече Лятото.
Някъде нивите пусти
са го пъгълнали…

Перевод Альбины Янковой

Боже,
Это было давно, в то далекое лето,
Не забыть тех счастливых минут.
В темных водах морей, мы купались – раздеты,
И ловили моллюсков, убегавших из рук.
Мокрой рыбой ныряли в полотенце – согреться.
Время странствий прошло…
Летний шторм моет небо, до сини,… а детство?
На мгновение в сердце моём ожило.
Из чужих палисадников спелые фрукты,
И коленки разбитые, и дорога домой.
Боже,
Это было давно…. Тихой заводи бухта…
Всё ушло, всё ушло
Не зовя, за собой….